8 заешки истории

„Започнах да разказвам тези истории, защото…ами, защото едно малко момиченце с руси косички ми каза една вечер…

Преди обаче да ви разкажа какво ми каза една вечер това момиченце, трябва да спомена, че всеки път, когато го целувах за „лека нощ“ и му пожелавах хубави сънища, пълни с най-прекрасни приключения, обикновено то искаше да му прочета приказка.

Но веднъж най-неочаквано ми каза:

– Аби! (Аз съм негова баба. Когато беше още по-малко и се учеше да говори, вместо „баби“, започна да се обръща към мен с „аби“. Така и остана.)

– Може ли вместо да сънувам зайчета, да ми разкажеш тяхната история?

– История със зайчета?

– Да.

– Искаш да ти разкажа историята на едно голямо заешко семейство…

– Да!

– …което спокойно си живеело в своята къщичка в корените на най-голямото дърво в гората?…

– Да! Точно това искам!

– Добре! От къде да започна?- съгласих се и изобщо не подозирах в какво се забърквам.

Момиченцето обаче знаеше, защото веднага продължи:

– От самото начало.

И аз започнах…“

От автора

„Разказването е един от най- хуманните човешки актове, а създаването на приказки за деца е най-естественият начин да споделиш любовта си към живота и към онези, които му дават смисъл! В прелюбопитната книга „Заешки истории“ от Емилия Цанкова се разказва за чудеса в цели осем части.

Тази приказка за деца всъщност е приказка за порастването на децата, за взаимоотношенията в семейството и околния свят! В хода на повествованието се утвърждават общочовешки принципи и прозвучават доказани истини: да се правят икономии и да не се изхвърлят хубавите парчета плат; който иска да оцелее в този жесток свят, трябва да бъде образован и още, и още… Споделянето на опит с твоето собствено потомство чрез разказване – е задължително за оцеляването на рода и продължението му! Желанието да се идентифицираш – е потребност да заявиш уникалната си и неповторима личност!“

Диана Вълчева, драматург

„Едно щастливо семейство, което спокойно си живее в корените на най-голямото дърво в гората, очаква своето поколение. Мама Зайка, която очаква най-важното събитие в своя живот – раждането на малките зайчета. И татко Зайо, който е отговорен да се погрижи за всичко около тяхното посрещане: хубава голяма детска стая с четири легълца на два етажа. И мъдрата стара гарга, която стои на един дебел клон и наблюдава какво става в къщата, готова да помогне или да донесе добри новини. Гаргата по природа е любопитна и любознателна, но в тази история тя не е досадна и нахална, а е най-добрият приятел на малкото зайче и негов съветник. Лисицата по природа е хитра и лукава, но в тази история тя не изяжда малкото непослушно зайче, когато то попада в дупката й, а се възползва от него и /о,ужас!/ го оставя да се грижи за малките лисичета, докато тя си свърши работата извън хралупата. Историите са забавни и увлекателни. Разказани на малката внучка от баба ѝ, която неслучайно напомня за образа на Га. Една необходима книжка за малки и пораснали деца. Една книга за цялото семейство.“

Христина Арсенова, театрален режисьор