Лодка към небето

„Веднъж

Веднъж се скитах по пътищата,

самотният ми силует беше

изсъхнало дърво в пустинята.

Веднъж се взирах уплашен в мрака,

виках за помощ, но гласът ми се разтопи в тежката нощ.

Мъгла погълна звездите и луната.

Леден вятър яхна дивата пустош.

Веднъж чух как славей пее в нощта –

сякаш пееха облаци.

Песента се спусна към мене – езеро с разцъфнали лилии.

Белите им цветове прогониха мрака.

Веднъж те търсих в най-гъстата тъма

и бях най-щастливият човек в света,

когато се срещнахме през пролетната нощ.“

Жао Лихон, роден в Шанхай през 1952 г., е един от най-даровитите поети и учени на съвременен Китай. Завършил специалността „Китайска литература“ в Университета на Източен Китай, днес той е професор по китайска литература към същия университет и Университета „Дзияо Тон“, Шанхай.

Досега Жао Лихон е публикувал над 70 тома поезия, проза, литературна критика, изследвания, посветени на китайски и европейски художници, студии за изтъкнати музиканти. Носител е на множество литературни отличия. Някои от неговите стихотворения се изучават в училищата и в университетите в Китай.