Описание
Нобелова награда за литература 2018.
От носителката на Нобеловата награда за литература Олга Токарчук – един покъртителен разказ, изследващ размитите граници между здравия разум и лудостта, между желанието да въздадеш лична справедливост и вкоренения навик да спазваш обществените конвенции.
Когато в отдалечено планинско село е намерен труп на мъж, заобиколен от дивечови следи, сякаш няма съмнение, че човек е станал жертва на животинско изстъпление…
Прецизно омесен от различни съставки – трилър, криминална мистерия, хроника на унищожаването на природата от човека, философски трактат за естеството на битието и почит към английския поет романтик Уилям Блейк – този неподлежащ на категоризации роман ще ни пренесе в един свят, който едва ли бихме искали да е нашият. Но от който постепенно ще осъзнаваме, че няма измъкване!
„Да се напише книга само за да се разобличи убиецът, е загуба на време и на хартия“, споделя Токарчук. И да, разкриването на убийствата със сигурност е само плъзгане по повърхността на сюжета. Поканени сме да стигнем толкова навътре в тази дръзка и мрачно-красива мистерия, колкото ни стигат силите – емоционални и читателски. А зад привидната локалност на романа е скрита неговата глобалност, психологическата и философската му дълбочина.
„Разкошна писателка!“
Светлана Алексиевич, лауреат на Нобеловата награда за литература за 2015 г.
„Олга Токарчук не е от писателите, които се изолират от всичко. Не е от мрачните и затворени хора, бил съм свидетел колко я обичат хората в нейния Вроцлав, как я спират на улицата и как тя разговаря с тях. Олга организира един фестивал на кратките истории в родния си град. Олга е човек, много щедър към другите писатели, човек, който не ревнува, това е много рядко качество между писателите. Човек, който има почти мистично отношение към писането и в същото време много здравословно и работно отношение. Водили сме разговори около съня и писането, съня като източник на идеи. Запомнил съм едно от нейните упражнения – колко е важно да уловиш момента на събуждането, за да хванеш съня си и да го пренесеш в бележника. И нейната техника да държи винаги на шкафа до леглото си тефтер и в първия момент, когато стане, веднага да запише съня си. Всичко това го има и в книгите ѝ. И нещо, което при всяка нейна книга, независимо от темата ѝ, винаги остава у мен – нейният глас, книгите ѝ са много лични. Отвъд всички теми, отвъд екокриминалното, вие ще чуете гласа на Олга. В тази книга животните са изписани с главна буква и това не е случайно, това е книга, която споделя едно твърдение на Дарвин, че животните са наши по-стари братя по болка.“
Георги Господинов
